Шок и ужас за болните! Бактериите стават резистентни и антибиотиците не им влияят
Доц. Ангел Кунчев предизвести, че даже инфекции, които до неотдавна са се лекували елементарно, ще станат доста рискови
Бактериите стават резистентни и антибиотиците към този момент не им въздействат. Все по-често ще се случва в лечебните заведения антибиограмите на пациентите изпод до горе да са в алено и да няма какъв препарат да се препише, с цел да се спре инфекцията. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев. Той влезе в студиото дружно с педиатър Александър Атанасов, който предизвика полемиката с антибиограма на дете, оповестена от него в обществените мрежи. На нея се вижда, че единствено три лекарствени средства от дългия лист с лекарства може да оказват помощ против бактериите.
Възможно ли е нещо обикновено до оня ден през днешния ден да няма по какъв начин да се излекува с антибиотик, попита водещият Виктор Николаев.
Д-р Атанасов обаче посочи, че детето няма потребност от антибиотично лекуване. В носоглъдката на малчуганите има постоянно такива бактерии, които не е нужно да бъдат лекувани с антибиотици, изясни той.
Според него обаче буди паника фактът, че множеството лекарства стават неизползваеми в борбата с бактериите.
„ Имал съм случай с дете, което съм лекувал години наред без антибиотици, само че му се наложи веднъж да пие подобен медикамент, а бактерията се оказа от извънредно устойчив вариант. Не съумях да се оправя. Насочих го към болнично лекуване и се наложи венозно влияние с много по-широкоспектърен антибиотик “, споделя педиатърът.
„ Не за всички инфекции може да се направи антибиограма, тъй като в случай че възпалението е в ушите, значи да спукаме тъпанчето на едно дете “, прибавя той.
„ Ако има по две-три зелени обекта в антибиограмата е отново добре. В лечебните заведения има варианти, които са червени изпод до горе и за жалост това ще става все по-често, защото в международен мащаб няма нови антибиотици от доста години. Поради антибиотичният напън, който сътворяваме и в отглеждането на животни, и в козметиката, и в други браншове, бактериите се научават да се оправят с лекарството “, разяснява доцент Кунчев.
„ Отделят се едни белтъци, които носят тази информация и образоват други бактерии, с които не са били дружно в един организъм, не са съществували дружно по какъв начин да са резистентни “, изясни той.
„ Ако бактерията е придобила устойчивост и влезе в индивида, казусът не е в него, а в бактерията. Най-често такава резистентност има при ешерихия коли, стафилококите и стрептококите. До преди 2-3 години бяхме в златната среда по устойчивост към лекарства в Европа. След пандемията и несъразмерната приложимост на антибиотици се изстреляхме на предни места, дружно с Полша и Гърция ”, изясни доцентът.
„ Най-добре са скандинавските страни, а най-зле с устойчивостта са Испания, Португалия, Италия, Гърция, България, Румъния “, добави той.
Според него е доста значимо човек да не прекъсва лекуването или да трансформира схемата даже да се почувствате по-добре.
„ Така вие не доубивате бактериите и те построяват устойчивост. Много постоянно вкъщи има някакъв антибиотик и решаваме да го вземем, с цел да се оправим по-бързо. Налице е несъразмерна и неправилна приложимост. Важно е медикаментите да не се изхвърлят на открито, а да се изхвърли на верните места, тъй като другояче отиват в почвата и водата. Трябва да съблюдаваме тези правила, в случай че желаеме да не стигаме до такава степен да не може да лекуваме обикновени инфекции ”, сподели още основният държавен здравен контрольор.
„ Има потребност от надзор и продължаващо се дипломно образование на лекарите кои антибиотици, по кое време се употребяват, какво е вирусна и и какво бактериална зараза ”, съобщи пък доктор Атанасов.
Бактериите стават резистентни и антибиотиците към този момент не им въздействат. Все по-често ще се случва в лечебните заведения антибиограмите на пациентите изпод до горе да са в алено и да няма какъв препарат да се препише, с цел да се спре инфекцията. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев. Той влезе в студиото дружно с педиатър Александър Атанасов, който предизвика полемиката с антибиограма на дете, оповестена от него в обществените мрежи. На нея се вижда, че единствено три лекарствени средства от дългия лист с лекарства може да оказват помощ против бактериите.
Възможно ли е нещо обикновено до оня ден през днешния ден да няма по какъв начин да се излекува с антибиотик, попита водещият Виктор Николаев.
Д-р Атанасов обаче посочи, че детето няма потребност от антибиотично лекуване. В носоглъдката на малчуганите има постоянно такива бактерии, които не е нужно да бъдат лекувани с антибиотици, изясни той.
Според него обаче буди паника фактът, че множеството лекарства стават неизползваеми в борбата с бактериите.
„ Имал съм случай с дете, което съм лекувал години наред без антибиотици, само че му се наложи веднъж да пие подобен медикамент, а бактерията се оказа от извънредно устойчив вариант. Не съумях да се оправя. Насочих го към болнично лекуване и се наложи венозно влияние с много по-широкоспектърен антибиотик “, споделя педиатърът.
„ Не за всички инфекции може да се направи антибиограма, тъй като в случай че възпалението е в ушите, значи да спукаме тъпанчето на едно дете “, прибавя той.
„ Ако има по две-три зелени обекта в антибиограмата е отново добре. В лечебните заведения има варианти, които са червени изпод до горе и за жалост това ще става все по-често, защото в международен мащаб няма нови антибиотици от доста години. Поради антибиотичният напън, който сътворяваме и в отглеждането на животни, и в козметиката, и в други браншове, бактериите се научават да се оправят с лекарството “, разяснява доцент Кунчев.
„ Отделят се едни белтъци, които носят тази информация и образоват други бактерии, с които не са били дружно в един организъм, не са съществували дружно по какъв начин да са резистентни “, изясни той.
„ Ако бактерията е придобила устойчивост и влезе в индивида, казусът не е в него, а в бактерията. Най-често такава резистентност има при ешерихия коли, стафилококите и стрептококите. До преди 2-3 години бяхме в златната среда по устойчивост към лекарства в Европа. След пандемията и несъразмерната приложимост на антибиотици се изстреляхме на предни места, дружно с Полша и Гърция ”, изясни доцентът.
„ Най-добре са скандинавските страни, а най-зле с устойчивостта са Испания, Португалия, Италия, Гърция, България, Румъния “, добави той.
Според него е доста значимо човек да не прекъсва лекуването или да трансформира схемата даже да се почувствате по-добре.
„ Така вие не доубивате бактериите и те построяват устойчивост. Много постоянно вкъщи има някакъв антибиотик и решаваме да го вземем, с цел да се оправим по-бързо. Налице е несъразмерна и неправилна приложимост. Важно е медикаментите да не се изхвърлят на открито, а да се изхвърли на верните места, тъй като другояче отиват в почвата и водата. Трябва да съблюдаваме тези правила, в случай че желаеме да не стигаме до такава степен да не може да лекуваме обикновени инфекции ”, сподели още основният държавен здравен контрольор.
„ Има потребност от надзор и продължаващо се дипломно образование на лекарите кои антибиотици, по кое време се употребяват, какво е вирусна и и какво бактериална зараза ”, съобщи пък доктор Атанасов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ